„Вампир“ е сред вечните български пиеси, криеща една от тайните на българския характер: защо живеем трудно един с друг.

Според вярванията, вампирът е сянката на грешника след неговата смърт. Но докато чуждите вампири живеят 40 дни или 400 години, то нашият е вечен и се възвръща винаги, за да вгорчи живота на следващите поколения.

Името на българския вампир е неспособността ни да прощаваме, невъзможността да се помирим. Поради тази причина зърното на нашия живот постоянно е стривано от камъните на алчността, отмъщението, липсата на смирение.

След 120 години триумфален живот на българската театрална сцена, пиесата на Антон Страшимиров продължава да въздейства върху зрителите със своя стремителен сюжет, със своята пречистваща енергия.