Според Питър Брук за да съществува театър, са нужни само двама души и празно пространство, единият да наблюдава как другият преминава през празното пространство. Този спектакъл и работата ми по него са посветени именно на тези двама души – актьора и зрителя, в празното пространство, нищо повече, нищо по-малко.
Обичам човека, интересен ми е, често ме плаши, но още по-често ме омагьосва със своята творческа природа и нагон за игра. Играем от малки, играем на лечители, любовници, родители, деца, артисти, а после, когато пораснем, пак продължаваме да играем, разменяме си ролите или ги дублираме, но не спираме играта. Понякога сме се опиянили от играта дотолкова, че отдавна сме забравили за нея и подменяме сънуваното с истинно и обратно. Играещият човек и неговата гранична природа, неговото драматично живеене, неговото поетично общуване, неговото умение да влиза и излиза от топло в студено без преход и предупреждение, неговото твърдо решение, че предпочита играта пред статичния реализъм на обективния живот, са моето вдъхновение за този спектакъл. Това е спектакъл по текстове, написани от актьор за актьори, чиста актьорска енергия, водовъртеж от стил, маски, детска искреност и полет. Тук режисьорът е само акушер – помагаща ръка на раждащия се творчески живот в празното пространство на черната кутия.

Стайко Мурджев