Великденско вино” на Константин Илиев е пиеса, обречена на вечен живот.

Отново и отново българинът ще влиза в празната великденска църква на поп Кръстю Никифоров, в която никой не идва да приеме Свято причастие. Отново и отново българинът ще се изправя пред криволиците на националната си съвест и ще се пита мъчително кое предателство е по-голямо – към личността на Васил Левски или към неговите идеи. И когато последният вик на поп Кръстю „Изядохме та, Игнатие, изпихме та…” отекне под купола, в душата на всеки българин настава мъчителната тишина на личната свяст.

Пиесата е играна в течение на десет години в Драматичен театър София (1980 – 1990) и девет години в Народния театър (1993-2002). Поставена е в почти всички български професионални театри. Провокативното в спектакъла на Драматичен театър – Пловдив е, че за пръв път ролята на поп Кръстю Никифоров е поверена на млад актьор – Христо Пъдев.

Входът за Zoom зона е през централното фоайе на театъра.