Награди „Аскеер“:
– Режисура на Диана Добрева
– Поддържаща женска роля на Ивана Папазова
– Музика на Петя Диманова

В спектакъла „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев българинът прави опит да се споразумее и с бога, и с вълка, мъчително заменя вълчия вой с човешки думи и божие слово. Срещу този опит стои вековната привичка словото да се приема не като познание, а като сопа; не като средство за любов, а като оръжие за отмъщение. Героите напускат безсловесния бит, за да се озоват в битие без бог, пълно единствено с хора. И това е страшно.

„Вълци“ е огледало на душевното ни оскотяване като народ, на лутането ни в търсене на правия път към Бога, на отдалечаването ни. Това е история за зеещата дупка, за срутения мост между живите и мъртвите, за дуварите, които вдигаме в себе си. Тук звярът сразява вярата, а на нейно място идва джанковицата. Най-ясно това проличава в развитието на образа на поп Никодим, изигран от непрофесионалиста Иван Костадинов, портиер на театъра в реалния живот – абсолютната противоположност на останалите актьори на сцената и извън нея, поради което и стоящ в идейния център на представлението. Чужд на селото, където вярата не е Вяра, господът не е Господ, проповедникът попива греховете на дивите трънчани с всичката им езическа свирепост. Жадни за кръв и отмъщение, готови на всичко, за да опазят честта си, човек и вълк се сливат в едно. Плячка е вярата. Трънската, християнската – българската.“ – Панайот Стефанов, mediacafe.bg