Хамлет

превод: Валери Петров
сценична редакция: Стоян Радев

режисьор: Стоян Радев (гост)
сценография и костюми: Нина Пашова
хореография: Теодора Попова (гост)
музика: Михаил Шишков-син (гост)
драматург: Анита Ангелова
плакат и програма: Рада Миладинова
фотограф: Борис Урумов

Участват: Иван Радоев, Ясен Атанасов, Владимир Матеев, Веселин Ранков, Ели Колева, Гергана Плетньова, Васил Дуев-Тайг, Атанас Атанасов (Гост), Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Калин Иванов, Марио Василев (Гост)

ХАМЛЕТ: „Бях груб, но всичко е от обич …“

„Хамлет“ е една от най-известните пиеси в света. Навярно мнозина от вас са чували кървавата ѝ история за младия принц, срещнал призрак, „полудял“, задал вселенския въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“, чийто отговор се търси до днес. Убил и бил убит, заедно с всички участници в неговото нежелание да разбере защо съдбата е избрала да се случи всичко. И ето ни днес – отново изправени пред гениалния текст, се потапяме в спиращия дъха свят на Шекспировия език и с най-искрени чувства се опитваме да ви разкрием отговора на Хамлетовия въпрос.

Не случайно Шекспир е наречен наш съвременник. Неговите думи, изречени преди векове, представят реалността такава, каквато е днес. Човешките грешки не спират да се повтарят една след друга. Нашето нежелание да разберем отсрещния ни вплита в едно непрестанно вертиго. Вдълбаваме се в собствените си мисли, в една истина, която никога не е била реалност. Превръщаме се в хора, борещи се с вътрешните си проблеми до такава степен, че потъваме в себе си. Нуждата да си помогнем нараства, но когато сме отхвърлили всички и останем сами, заобиколени от разруха, тя се слива с нас и ни изпепелява. Докато се лутаме в личните си драми, се случват паралелни събития, които предопределят нашето съществуване.

„Хамлет“ е пиеса за хора като нас, които с най-чисти намерения и с истинска любов се опитват да прикрият тайна, прогнила в стените, за да продължат живота си мирно и спокойно. Но тайните трудно могат да бъдат скрити от лицето на честолюбието. Колкото и да се опитват да прикрият действията си, те започват да прозират дори през най-плътната повърхност. Неловкият смях само умива нещастието им. Невъзможността да изкажат истината ги превръща в палячовци без стойност. Всяка изречена шега предшества гибел. Тези хора, уповавайки се на любовта, се оплитат в безброй въжета, от които няма изход. Не могат да избягат от себе си и от съдбата си. А понякога смъртта е за добро.

В желанието си да спасим нечия душа се погубваме, защото не можеш да спасиш онзи, който не познава любовта и не желае да бъде спасен.
Не е ли векът разглобен и не жертваме ли твърде много заради свободата си?