С най-голямо уважение

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ

🏆 Награда от Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл – Габрово 2025 за НАЙ-ДОБЪР СПЕКТАКЪЛ - наградена от професионалното жури на фестивала

🏆 Награда от Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл – Габрово 2025 за НАЙ-ДОБЪР СПЕКТАКЪЛ - наградена от алтернативното жури на фестивала

🏆 Награда от Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл – Габрово 2025 - НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

...Пичаги вече няма, както в доброто старо време – мъже с наперени походки.
Като те хване за отзад, да усетиш, че е мъж…
После така да те засили, че косата ти във въздуха да пламне.
Да те джасне на задната седалка, все едно си блъсната кошута, и върху теб да скочи – същински леопард…
Няма тука – "Извинете, може ли, свободна ли сте тая вечер?"…
Директно с правата лопата – лууп…
Небето да продъни…
Къде са тез' мъже… мъже-ездачи, да стрелят с пистолет и да прескачат пропасти?
Къде са Зоро, Сандокан… а Черното лале?!

Един такъв в очите да ми каже: "Искам те…",
да ме грабне, надалече да ме отнесе…
Гледам моите връстници… впити панталонки,
с бирички в ръцете, телефоните и смях…
Ама смях един такъв – да се чудиш как са им точно хромозомите стъкмени…
После писъци започнаха, конвулсии, гърчове…
Момичета минаваха, красиви, покрай тях.
Тез двамата веднъж не се обърнаха…
Даже май че нежно се прегърнаха…Приятелски…

Опитах се да си представя какво би станало, ако такъв ми каже: "Обичам те!"...
Изобщо способен ли е да обича някого, освен себе си? Как да повярвам на такъв?.. Как?..
Книги не четат, тъпо пулят се във огледалото, бръснат си гърдите, тътрят си краката…
пари, коли и райски газ са им в устата…
Как момче такова да прегърна, как да го целуна,
как да му родя дете, как да му дам живота си...
Какво да преживея с него…
как да му изпея стих такъв:

Искам да съм волна птица,
дръзка, силна, безутешна.
Да се рея из небето –
там високо да те срещна.

Да разкъсам тази роба,
гола да се слея с тебе,
да продъним небесата,
да ме яздиш без юзди,
без стреме.

Наш’те стонове горещи,
космоса да издуят.
И земята да се облещи,
да се чуе всуе.

Как в утробата ми чиста
ти избухна и угасна.
Във вечерната премала
с теб завинаги се сраснах.

Монолог на Венета, „С най-голямо уважение“ от Камен Донев