Портокал с часовников механизъм
Антъни Бърджес
Гостува Малък градски театър "Зад канала"
Предстоящи представления
Няма предстоящи събития
ОПИСАНИЕ
от Антъни Бърджес
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография: Никола Налбантов
Музика: Петър Дундаков
Костюми: Никола Налбантов
Превод: Мариана Екимова - Мелнишка
Видео дизайн: Никола Налбантов
Хореограф: Станислав Генадиев
Фотограф: Иван Дончев
Участват: Анастасия Лютова, Богдан Бухалов, Весела Бабинова, Владимир Димитров, Георги Кацарски, Леонид Йовчев, Мак Маринов, Стоян Младенов, Христина Караиванова, Христо Пъдев
С голям интерес от страна на публиката продължават премиерните представления на постановката „Портокал с часовников механизъм“, която наскоро бе представена в Малък градски театър „Зад канала“. Следващите представления ще се играят на 18 и 30 април.
Режисьор е Стайко Мурджев, а преводът е на Мариана Екимова-Мелнишка. В ролите ще видим много от популярните имена на българската сцена в момента - Анастасия Лютова, Богдан Бухалов, Весела Бабинова, Владимир Димитров, Георги Кацарски, Леонид Йовчев, Христина Караиванова и Христо Пъдев и други.
„Мисията на този спектакъл е осветляването на злото, обговарянето на злото, посочването на злото, въвеждане на светлина в сянката. Истински вярвам, че злото не може да бъде унищожено, но може да бъде контролирано. И единственият начин да го контролираме, е да го посочваме“, каза по повод премиерата режисьорът Стайко Мурджев.
Портокалът „с часовников механизъм“ се оказа удивително траен и хранителен плод на гениалния ум и въображение на своя създател – британския писател, класик на ХХ век, Антъни Бърджес. Излязъл е през 1961 година и оттогава три поколения читатели го преоткриват и жадно пият тръпчиво-горчивия му сок. С умовете си, прозирайки по-ясно чудатостите на времето, в което се е случило да се родят. Това не е „сайънс фикшън“, нито „фентъзи“, а социална Матрица, осъществена в различни исторически периоди на различни географски дължини и ширини, пише в предговора на българското издание на романа Мариана Екимова-Мелнишка.
Сценичният вариант на романа, написан от самия автор, се появи и на българска сцена през 1992 г., а киноверсията на Стенли Кубрик от 1971 г. (включена в списъка на 100-те най-значими филми за всички времена), не напуска репертоара на киноклубовете за ценители.