Тартюф или Лицемерът

Участват: Александър Кадиев, Цветина Петрова, Георги Кацарски, Магдалена
Бучкова, Богдан Бухалов, Христо Пъдев, Леонид Йовчев, Христина
Караиванова, Владимир Димитров, Александър Карасански, Таня Пашанкова,
Калина Георгиева.

Режисьор: Лилия Абаджиева
Сценография: Васил Абаджиев
Костюми: Васил Абаджиев
Превод: Стоян Бакърджиев
Фотограф: Васил Абаджиев
Сценична версия и музикална картина: Лилия Абаджиева

"Когато Молиер пише „Тартюф“ през XVII век, той създава произведение,
което не просто изобличава лицемерието и фанатизма в своята епоха, но и
разкрива вечния човешки стремеж към власт, контрол и манипулация под
прикритието на мнима добродетелност.
Тартюф не е просто герой от пиеса – той е архетип. Лицемерът, който
използва маската на благочестието, за да манипулира и унищожава.
В онези времена, когато религията е била не само духовна, но и
политическа сила, “Тартюф” е пряк удар срещу онези, които злоупотребяват
с вярата в Бога за лична изгода. Тази пиеса, въпреки своята острота и
хумор, неслучайно е била цензурирана и предизвиквала скандали – защото е
разкривала една истина, която е болезнена и неудобна.
Но защо “Тартюф“ остава актуален и днес? Защото Тартюф е повече от
религиозен лицемер. Той е метафора на всички онези, които се възползват
от страха, невежеството и наивното доверие на хората.
Чрез динамиката на взаимоотношенията между героите на Молиер, Оргон и
Тартюф, в този спектакъл изследвам механизмите на властта, които
спекулират с доверието; лицемерието, което се надсмива над обсесивната
вяра в една светла идея. Как се създават и поддържат лъжите? Защо
наивното лековерие заслепява разума на тези, които не умеят да
разпознават лъженабожниците и лъжехрабреците? И какво струва на едно
общество, когато истината бива заглушавана от лъжата, контрола и
манипулацията?

Ситуацията Тартюф за мен е призив за размисъл и разпознаване на
лицемерието около нас. „ Тартюф“ е урок по съмнение, пробуждане и
освобождаване."

Лилия Абаджиева, режисьор