Под игото

по мотиви от едноименния роман на Иван Вазов

Гостува Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – гр. Варна

ОПИСАНИЕ

Предстоящи представления

Няма предстоящи събития

Режисьор Бина Харалампиева
Драматургичен вариант Юрий Дачев
Сценография и костюми Свила Величкова
Композитор Асен Аврамов
Фотография Ангел Жечев

Действащи лица и изпълнители:

БОЙЧО ОГНЯНОВ - Богдан Бухалов
Д-Р СОКОЛОВ – Иван Юруков
КИРИАК СТЕФЧОВ – Стоян Радев
РАДА ГОСПОЖИНА – Христина Джурова
КАКА ГИНКА – Веселина Михалкова
БОРИМЕЧКАТА – Николай Божков
КОЛЧО СЛЕПЕЦА - Константин Соколов
ЧОРБАДЖИ МАРКО - Пламен Димитров
ЧОРБАДЖИ ЮРДАН - Свилен Стоянов
ЧОРБАДЖИ МИЧО БЕЙЗАДЕТО - Валентин Митев
ХАДЖИ СМИОН - Николай Кенаров
ХАДЖИ РОВОАМА - Даниела Викторова
КАНДОВ - Недялко Стефанов
Г-Н ФРАТЮ - Симеон Лютаков
ЛАЛКА - Габриела Боева
СТАЙКА - Гергана Арнаудова

Премиерни спектакли - 19, 21 септември 2023 г. Първа премиера в 103-ия сезон на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Първа постановка в България.

Първият роман, поставил началото на този жанр в младата българската литература (1894), остава и до днес любимо произведение на българите, както и най-превежданата българска книга. „Под игото“ трайно присъства и в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев (1927), Стоян Бъчваров (1933), Николай Фол (1942), Иван Иванов (1948), Станчо Станчев (1977) и Бина Харалампиева (2023).

Бина Харалампиева - режисьор

Да поставяш Вазов е мисия. Днес, ние, българите, имаме най-жестока нужда да се харесваме, да се сдобрим със себе си, да се заобичаме и това може да се случи в театъра. За мен е от особено значение, че като четеш романа, ти харесва да се чувстваш българин. В нашия драматургичен вариант наблегнахме именно върху темите и моментите, които извеждат този смисъл. „Под игото“ звучи изключително съвременно, защото толкова години по-късно ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. Делим се на две - от една страна са отдадените на националната кауза, а от друга – останалите, които много внимават интересите на нацията да не нарушат техния собствен интерес. В опита си да бъдем наистина свободни, преди 33 години ние повторихме същите грешки, през които е минал народът в подстъпите към Априлското въстание. Това се опитваме да разкажем с нашето представление – колко малко сме се променили и колко важно е да бъдем заедно, да бъдем народ, а не просто население.

Юрий Дачев – автор на драматургичния вариант

"Под игото" е роман, който, откъдето и да тръгваме, където и да се връщаме – не само в литературата ни, а и в нашите търсения, пропадания и въздигания като българи, винаги ще бъде в пътя ни. Трябва да четем този текст не само с радостта, възхищението и опиянението от "Пиянството на един народ", но да се заглеждаме и в онези критични моменти, в онези питания, които Вазов отправя към нас във всяко свое произведение. Ние малко едностранчиво възприемаме този наш Патриарх на литературата, както с лекота го окичваме с това клише. Все му се умиляваме, все се просълзяваме даже, но пропускаме да видим, да прочетем, да осмислим онези тревожни въпроси, които той ни е оставил. „Под игото“ изговаря българското - поривите ни, търпението ни, неспособността ни понякога да доведем нещата докрай, склонността към саможертва, препъвайки се в същото време точно, когато настъпват