Превод: Александър Секулов, Диана Добрева
Режисьор: Диана Добрева
Драматург: Мирела Иванова
Сценография и костюми: Нина Пашова
Хореография: Ангелина Гаврилова
Музика: Петя Диманова

Участват: Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Деян Донков, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жорета Николова, Зафир Раджаб, Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев

Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по-известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновена и ексцентрична диктатура.

„Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава“, казва режисьорът на това внушително представление Диана Добрева.

Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт.

И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагонът за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният исторически миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота.

Смъртта не решава нищо и животът продължава в ненарушима тишина и празнота.