Диптихът Арто

ДИПТИХЪТ АРТО
(„Арто/ Ван Гог“ и „Кост“)

от Йоли Андреади и Арис Аспрулис

Две нови пиеси,
вдъхновени от живота и творчеството на
забележителния артист и мислител на ХХ век
Антонен Арто

режисьор Йоли Андреади
сценограф Димитра Лякура
художествено осветление Сакис Вирвилис
композитори Джордж Паламиотис („Кост“) и Ерато Кремида („Арто/ Ван Гог“)
костюмограф Константинос Каспирис („Кост“) и Димитра Лякура („Арто/ Ван Гог“)
фотограф Кики Пападопулу
трейлър Майкъл Мавромустакос
сценичен мениджър Панос Солдатос
мениджър продукция Орестис Тацис

АРТО/ ВАН ГОГ
Джийн Джилет в ролята на Антонен Арто

КОСТ
Герасимос Генатас в ролята на Антонен Арто
Музикално изпълнение на живо Джордж Паламиотис

ДИПТИХЪТ АРТО

Арто е писател, поет, драматург, есеист, актьор и театрален режисьор от гръцки произход. Широко признат за една от ключовите фигури на театъра от ХХ век и на европейския авангард, той е известен със своите сурови, сюрреалистични и трансгресивни теми, както и със значителното си влияние върху театралната култура. Според Сюзън Зонтаг влиянието на Арто е толкова радикално, че съвременният театър може да бъде разделен на две епохи: преди Арто и след Арто. Със спектакъла „Диптихът Арто“ той се завръща на сцената за последен път, изигравайки представлението на живота си. Целта му е да ни изведе от дълбокия личен мрак на болката, несправедливостта и лицемерието към чистата изкупителна светлина, където властва Великият закон на сърцето.

В първия спектакъл от „Диптихът Арто“, озаглавен "Арто / Ван Гог", ролята на Антонен Арто се изпълнява от забележителния американски актьор Джийн Джилет. Във втория спектакъл, озаглавен "Кост", ролята на Антонен Арто се е поверена на популярния гръцки актьор Герасимос Генатас, а с него на сцената излиза и големият гръцки музикант-изпълнител Джордж Паламиотис.

Тези две нови пиеси, чиито автори са популярните гръцки драматурзи Йоли Андреади и Арис Аспрулис, режисирани от изтъкнатата Йоли Андреади, са носители на няколко значими награди и се радват на възторжени отзиви, след представянето им в The Tank Theatre (Манхатън, Ню Йорк, 2023 г.), Semio Theatre (Гърция, Атина, 2023-24 г.) и Art Theatre Karolos Koun (Гърция, Атина, 2022 г.):

• "Най-добър актьор за 2022 г." – селекция на редакторите на списание "Athens Voice" („Кост“)
• "Един от най-добрите спектакли на годината" – селекция на редакторите на списание "247news" („Арто/ Ван Гог“)
• "Един от най-добрите актьори на годината" – награди на читателите на списание "Athinorama" („Кост“)
• "Един от най-добрите спектакли на годината" – награди на читателите на списание "Athens Voice" („Диптихът Арто“)

АРТО / ВАН ГОГ

Париж, 1947 г. Антонен Арто се появява в препълнена зала. Изглежда спокоен. След деветгодишно психиатрично заточение и претърпени 51 електрошока само през последната година, той изглежда е върнал своята "нормалност". Заглавието на лекцията му е "Ван Гог – човекът, самоубит от обществото". Публиката мълчи. Той обаче е твърдо убеден в тезата си. Носи и доказателство. То се крие между страниците на 406-те изписани тетрадки, с които никога не се е разделял. Порядъчното парижко съсловие е изпълнило залата, за да го чуе – Жид, Бретон, Камю, Лакан. Арто страстно защитава твърдението, че самоубийството на Ван Гог е имало своите извършители. Отначало търсел причините за самоубийството в картините и кореспонденцията на великия художник, но вече подозирал, че истинските извършители седят в публиката. Арто усеща пулса и пророчествата на Ван Гог. И иска да разобличи виновниците. Иска да извика в защита на невинните, да изрече последната сричка между великата несправедливост на света и онова, което кара човек да заспива със зареден пистолет в ръка. Пиесата е вдъхновена от есето на Арто "Ван Гог – човекът, самоубит от обществото", публикувано през 1947 г., година преди смъртта на автора.

КОСТ

През 1935 г. в Париж Арто измисля нова театрална форма – Театър на жестокостта, и за да я приложи на практика, създава пиесата "Ченчи" - трагедия за римския граф Ченчи, чиято непълнолетна дъщеря го намира убит. Премиерата на пиесата в театър "Фолис Ваграм" претърпява пълен провал. Арто решава, че никога повече няма да режисира, започва да пътешества в търсене на изкупление и е арестуван за скитничество. През 1938 г. е официално обявен за "невменяем" и е отведен в психиатрична клиника, където остава в продължение на 9 години. Само през последната година той е подложен на повече от 51 електрошока. Там развива параноя, че идват в съня му и тровят сънищата му чрез магии, там изпада в кома и се събужда, докато го водят в моргата, а там психоаналитикът Жак Лакан триумфално заявява, че "най-накрая г-н Арто е излекуван; няма да се налага нищо да пише повече". През 1946 г. той възвръща свободата си, но методите на лечение вече са му нанесли непоправими увреждания. "Приятели на Антонен Арто" организират вечер, посветена на творчеството му, но той не е допуснат да присъства, за да не рискуват поредния му изблик на ярост. Разочарован, Арто доброволно се връща в килията си, като решава да се превърне в най-виртуозния актьор и да изнесе един последен моноспектакъл, едно избухване пред непредубедена публика. Публика, която той ще си измисли. Публика, родена да го обича. Той поставя познатата сцена на "провалилия се" Ченчи, на преден план извежда душата си, оголва я и я изпява със страстно майсторство. Той поставя старата сцена на "провалилия се" Ченчи, като на преден план извежда душата си, оголва я и я изпява със страстно майсторство. В приказния пейзаж на спомена и в ритъма на музиката той проследява спускането в една дълбока неизразима изповед. Творец, гений, революционер, ревизионист, поет, учител, умопомрачен, агресивен, епилептик, себеразрушителен и дълбоко, дълбоко влюбен, той съчинява по провокативен начин своята последна присъда срещу съвременното благоприличие, изплезва се срещу скалъпените авторитети на нашето време и връща Театъра на жестокостта на предопределеното му място: в огнените сърца на бунтарите.