Тайната на музиката

Александър Чобанов — либрето
Любомир Денев-син — композитор и оркестратор
Михаела Филева — текстописец

Гостува Fest Team

110

минути

ОПИСАНИЕ

Изпълнителен продуцент: Ана Дончева
Автори: Александър Чобанов — либрето, Любомир Денев-син — композитор и оркестратор, Михаела Филева — текстописец
Хореограф: Ралица Мерджанова
Режисьор: Уест Хайлър
Асоцииран режисьор: Мила Люцканова
Сценограф: Елица Георгиева
Костюми: Сърджан Крстевски

Участват:
Михаела Филева, Владимир Зомбори, Владимир Михайлов, Вяра Табакова, Цветелин Павлов, Максим Петков, Никола Костадинов, Алина Данчева, Боян Георгиев, Теодора Василева, Виктор Иванов, Божидара Иванова, Мирослав Узунов, Емилия Радичева, Павел Стефанов, Любомир Денев-син, Доналд Крийч, Мартин Павлов, Явор Гайдов, Красимир Костадинов, Димитър Стоев, Йордан Петков, Боян Еленков, Петър Дюлгеров, Мартин Ташев, Асен Кузманов, Макс Стоянов

1996-та.
Един дом в малък български град онемява, когато местният лихвар Кънчо взема пианото на Маестро Стоименов за заложник. Три поколения жени закопчават копчетата на смелостта и поемат към сцената като към бойно поле и собствените си съдби: там мечът е песен, щитът е танц.

Към тях с рицарски ентусиазъм се присъединяват два непокорни акорда – момчетата от квартала – ученици на Маестро Стоименов, които знаят, че смехът и дружбата могат да отключват и катинари.

В сърцето на това пътешествие е Даскалът – човекът, който рисува хоризонти и учи децата, че първата нота е всъщност първата крачка към сбъдването на собствените ти мечти. А Моника – момиче от ромски произход – е онази чиста, светла и смела височина в партитурата, която превръща сцената и живота в място за всички.

“Тайната на музиката” е мюзикъл, който диша с пулса на нашите квартали, със спомен за тъмни вечери на свещи и светли прозорци, за читалища, които чакат да бъдат събудени и пътища, които да бъдат извървени. Песен след песен, тишината отстъпва, тайните омекват, прошката намира тоналност и пътека към душата. И когато трите жени запеят в един дъх, градът се превръща в хор, а публиката – в продължение на музиката. Финалният акорд не свършва – просто сменя мястото си и заживява във вас.