Кабаре

Музика: Джон Кандер
Либрето: Джо Мастерофф
По пиесата на: Джон Ван Друтън
Разкази от: Кристофър Ишъруд
Текстове от: Фред Ебб
Постановка на Бродуей, режисирана от Харолд Принс, продуцирана за Бродуейската сцена от Харолд Принс

Постановъчен екип:
Превод и сценична редакция: Валентин Ганев
Превод, сценична редакция и режисьор-постановчик: Валентин Ганев /гост/
Диригент-постановчик: Юли Дамянов
Хореограф-постановчик: Йоанна Стоянова
Втори режисьор: Марчо Апостолов
Диригент: Георги Милтиядов /гост/
Сценограф: Красимир Вълканов /гост/
Костюмограф: Боряна Семерджиева /гост/
Мултимедия: Иван Липчев
Хормайстор: Людмил Горчев
Концертмайстор: Мария Кирова

В ролите на:
Церемониалмайстор: Боян Арсов /гост/
Сали Боулс: Михаела Маринова /гост/
Клифърд Бредшоу: Александър Милев
Шнайдер: Еделина Кънева
Шулц: Марчо Апостолов
Кост: Мадлен Цанков
Ернст Лудвиг: Денко Проданов
Макс: Георги Ханджиев
Граничен полицай/шеф дьо зал: Лъчезар Лазаров
Телефонно момиче: Силвия Филипова
Момиче с акордеон: Павлина Петкова
Дете: Тодор Ганев /гост/
Две дами: Зорница Иванова, Пламена Михова
Лулу: Елица Аврамова
Роузи: Силвия Филипова
Тексас: Зорница Иванова
Фритци: Пламена Михова
Френчи: Християна Лоизу
Хелга: Мария-Луиза Бояджиева
Боби: Калоян Ченов
Виктор: Антонио Дачовски
Моряк 1: Емануил Алурков
Моряк 2: Светлозар Гълъбов
Моряк 3: Никола Кабрузов
Келнер/шофьор на такси: Куан Лу
Момчета от „Кит Кат Клуб“: Чан Тхе Чунг, Хейин Уан
Хор, балет и оркестър на Националния музикален театър

Мюзикъл в две действия.

Мюзикълът Cabaret е вдъхновен от пиесата ”Аз съм камера” (1951) на Джон Ван Дрютен, която от своя страна стъпва върху Берлинските разкази (1945) на английския писател Кристофър Ишъруд. В тях авторът описва личните си впечатления от живота в Берлин в края на 20-те и началото на 30-те години — време на блясък и разруха, на безгрижие и страх.

Ваймарската република (1919–1933) е период на дълбоки противоречия. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра.

В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира. Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът.

„Кабаре“улавя именно този контраст: между искрящото удоволствие и свободата в Кабарето и настъпващата тъмнина отвън. Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те години, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и опасността от безразличие към политическите промени.

В крайна сметка, „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?