Кабаре

Мюзикъл в две действия
музика Джон Кандер
либрето Джо Мастерофф
по пиесата на Джон Ван Друтън
разкази от Кристофър Ишъруд
текстове Фред Ебб
Постановка на Бродуей, режисирана от Харолд Принс, продуцирана за Бродуейската сцена от Харолд Принс

Постановъчен екип:
превод, сценична редакция и режисьор-постановчик Валентин Ганев /гост/
диригент-постановчик Юли Дамянов
хореограф-постановчик Йоанна Стоянова
втори режисьор Марчо Апостолов
диригент Георги Милтиядов /гост/
сценограф Красимир Вълканов /гост/
костюмограф Боряна Семерджиева /гост/
мултимедия Иван Липчев
хормайстор Людмил Горчев
концертмайстор Мария Кирова
асистент-режисьори Антонио Дачовски, Георги-Маноел Димитров
помощник-режисьор Божанка Груева
суфльор Адриана Жадала
координатор на проекта Пеньо Пирозов

В ролите:
Церемониалмайстор: Боян Арсов /гост/
Сали Боулс: Михаела Маринова /гост/
Клифърд Бредшоу: Александър Милев
Шнайдер: Еделина Кънева
Шулц: Марчо Апостолов
Кост: Мадлен Цанков
Ернст Лудвиг: Денко Проданов
Макс: Георги Ханджиев
Граничен полицай/шеф дьо зал: Лъчезар Лазаров
Телефонно момиче: Силвия Филипова
Момиче с акордеон: Павлина Петкова
Дете: Тодор Ганев /гост/
Две дами: Зорница Иванова, Пламена Михова
Лулу: Елица Аврамова
Роузи: Силвия Филипова
Тексас: Зорница Иванова
Фритци: Пламена Михова
Френчи: Християна Лоизу
Хелга: Мария-Луиза Бояджиева
Боби: Калоян Ченов
Виктор: Антонио Дачовски
Моряк 1: Емануил Алурков
Моряк 2: Светлозар Гълъбов
Моряк 3: Никола Кабрузов
Келнер/шофьор на такси: Куан Лу
Момчета от „Кит Кат Клуб“: Чан Тхе Чунг, Хейин Уан
Хор, балет и оркестър на Националния музикален театър

Мюзикълът Cabaret е вдъхновен от пиесата „Аз съм камерa“ (1951) на Джон ван
Дрютен, която от своя страна стъпва върху Берлинските разкази (1945) на английския писател Кристофър Ишъруд. В тях авторът описва личните си впечатления от живота в Берлин в края на 20-те и началото на 30-те години – време на блясък и разруха, на безгрижие и страх.
Ваймарската република (1919 – 1933) е период на дълбоки противоречия. След
поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра.
В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира. Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът.

„Кабаре“ улавя именно този контраст: между искрящото удоволствие и свободата в кабарето и настъпващата тъмнина отвън. Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те години, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и опасността от безразличие към политическите промени. В крайна сметка „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?