Казват, че театърът бил лесна работа. Един персонаж иска да постигне нещо, а друг му пречи. Ето ви конфликт. От него се раждала драмата, казват. В тази пиеса един тип има нужда от кредит, който банковият служител не желае да му отпусне. Първият изглежда беззащитен, у втория са и и хлябът, и ножът. На пръв поглед няма начин балансът на силите да се промени, но ето че скромният просител вади скрит коз. Твърди, че притежава дарба – някакъв абсурден талант, благодарение на който ще задуха друг вятър. И най-безумните заплахи, поднесени с достатъчна сериозност, могат да прозвучат убедително. Тази история е не толкова за парите, дадени на доверие, колкото за доверието, дадено на доверие – за способността да убеждаваме другите в какви ли не неща, дори най-идиотските. Доколко ще ни повярват зависи не толкова от реалните обстоятелства, колкото от нашия подход. Възможно ли е да убедим когото си поискаме в каквото си поискаме, ако наденем подходяща физиономия? Отговорът е „да“.

– Жорди Галсеран