Географията на любовта винаги ме е учудвала. Понякога шекспировата любовна трагедия ми се струва тривиална и наивна, а битовата панелна драма от крайния квартал на 21 век дълбока изненадваща и ураганна. В този смисъл „Истанбулска история” ме изненада с оригиналния поглед към една до болка скучна, странна връзка между по-възрастен популярен кино-сценарист и младо момиче –продавачка в бутик. Тук се смесват любовните константи от всички времена – както и специфично южняшко-ориенталските познати ни категории на любовни взаимоотношения. Дали всичко е секс и дали една матрьошка е метафората на по-голямата част от човешките взаимоотношения?

Тунджер Джюдженоглу, познат по света и в България с пиесата си „Лавина”, поставя привидно важни въпроси с много добро чувство за хумор. То се появява когато съвсем не очакваме и обратно на нашето веселие ни шамаросва с откровен битов скандал от много ниско естество. Всичко това прави „Истанбулска история” една странна дисекция на всичко около две човешки души някъде в малките улички и пристанища на Истанбул, което сякаш се случва сега и пред нас в една толкова близка по бит и душевност страна.
Над всичко обаче мен ме интересуваше предупреждението, което долових в този интересен текст – романтиката мутира в нещо съвсем друго, нещо което много прилича на любов, но не е, семейството като социална група върви към сгромолясване през този век, секса става ужасно скучно занимание и все по-често има само една функция – комуникативна!

Пламен Панев