Албена е най-красивата българска драма! Тя носи класически измерения и се родее с пиеси като Ромео и Жулиета, Отело, Кармен, Коварство и любов и още много други. Всеки народ има своята легенда или истинска история за трагизма на голямата любов. Но каквото и да кажем в полза на българската Албена, то ще е малко. Противоречивата, безумно красива и магнетична Албена е онзи символ, който ни кара да се чувстваме живи, привлича ни и ни мята в грешни страсти. В нейните очи грехът се разбива на парченца! Злите очи и зависта ще погубят Нягул и Албена, но затова пък всички ще останат просто безчет анонимници, безлични и малки в своя фалшив морал. И до днес жестокият спор „за“ и „против“ стои с пълна сила върху крехките плещи на Албена. Много я мислят за грешница, други я обявяват за светица – жертва на любовта! Каква е всъщност и защо отделих толкова внимание на „селото“, тоест на „другите“ в тази пиеса? Може би защото вярвам повече в индивидуализма и не обичам колективното мислене. To най-много да ни доведе до някоя трагична революция, каквито през последните два века имаше не малко. По-скоро съм склонен да се втурна след Албена към бесилото, отколкото да се смеся с всички, които хвърлят камъни по нея!