Новини

Научна конференция и изследване „Средиземно море: преплитане на цивилизации, религии, култури“.

7 февруари 2025, 08:00

Трупата на Драматичен театър - Пловдив поема на ново пътешествие – на вълните на историята и думите. Между бреговете на Средиземноморието, сред подводните течения на непознатото, през бурите на тъмата - към сияйната прелест на прозренията. В разгадаване на средиземноморския човек - пътуващия, преминаващия граници, лутащ се и завръщащ се. Странник между хоризонтите на времето и културите, който остава винаги преплетен със съдбата на своите събратя.

Мащабният мултижанров спектакъл „Преплетеният човек“ ще има своята премиера догодина на Античния театър в Пловдив, но ще бъде създаден за античните театри по цялото Средиземноморие и отвъд него. Вдъхновен е от книгата „Средиземноморски молитвеник“ на Предраг Матвеевич, ала ще прелее отвъд бреговете й.

Работата по проекта „МеdMen“ стартира с изследване и международна конференция „Средиземно море: преплитане на цивилизации, религии и култури“. Тя срещна в Пловдив изследователи, драматурзи, преводачи, поети и преподаватели – да изтъкат канавата от гледни точки, върху която драматургът Александър Секулов и режисьорът Диана Добрева да прокарат нишките на постановката с езика на съвременния театър, документалистиката, личния опит, словесни и архивни източници, поезия, фолклорни извори.

„Ние всички сме гребци в галерата. Препятствията са неизвестни, но морето е познато. Всъщност дали наистина е така?“, обърна се Александър Секулов към участниците в двудневния форум. За него пристигнаха професорът по древни философии в Кеймбридж и специалист по история на религиите проф. Габор Бетег, дъщерята на Предраг Матвеевич – Сузана Матвеевич, поетът и професор в университета в Малта Имануел Мифсуд, проф. д-р Сашо Димовски – писател, драматург и университетски преподавател в Северна Македония, черногорският поет и есеист Борис Кастел, преводачът на Аристотел и Платон проф. д-р Николай Гочев, доц. Димка Гочева – преподавател по антична философия и етика, гимназиалният учител по класически езици Димитър Драгнев, докторанти по право и стара история. Дискусията им е Александрийски фар за творческия екип - разхвърля факти, догадки, лични вълнения и смели предположения, които да водят през лабиринта на творческото намерение, чието единствено спасение е в метафорите.
Проектът „Средиземно море – преплетеният човек“ дава възможност на творци от различни държави да работят заедно върху обширна тема, която е над времето. „През образа на Средиземно море се виждат историческите странствания на човешкото време, временните му пропадания, сънищата му, изпълнени с блясък, страх, неразбиране и приемане. В центъра на спектакъла стои съдбата на човека, който не може да живее самотно. Участта му е винаги да преплита живота си с този на съседите и техните истории“, казва Александър Секулов.

Води го разбирането, че Средиземно море е чудо, уникален воден басейн, сякаш нарочно създаден да бъде люлка на цивилизации, свързващ три от шестте континента. Отгледал три от най-бляскавите цивилизации в античността, видял раждането и разцвета на три от най-големите световни религии, осигурил основното средство за пренасяне на идеи, хора и товари. Родил това, което днес наричаме Европа.

„Границите на Средиземноморието не са само географски. Те не са начертани нито във времето, нито в пространството. Не са нито исторически, нито държавни, нито национални. Тебеширеният кръг непрекъснато описва и изтрива, разширява и стеснява. Оттук са минавали пътищата на зехтина и виното, на житото и подправките, коприната и кехлибара, на знанието и науката. През това море са минавали мъдреци и пророци, рицари, пирати и апостоли. Онзи, които е видял повече, е пожелал да види още повече. Така започват и завършват разказите за Средиземно море“, започва да пише своя Александър Секулов.

Сложната цивилизационна мозайка вече отчасти е подредил Предраг Матвеевич. Авторът на „Средиземноморски молитви“ е роден през 1932 г. в бивша Югославия, днес Босна и Херцеговина. Баща му е руснак, майка му хърватка, самият той е натурализиран италианец и вроденият му космополитизъм прави най-известното му произведение универсално. Книгата е преведена на 30 езика, определена е за най-добра чуждестранна книга за 1993 г. в Париж, донесла е на автора си европейски награди от Швейцария и Италия.

Творческият екип на пловдивския спектакъл се зарича той да е едновременно научна и поетична енциклопедия на материалната и духовна култура, историческа читанка, етимологичен речник, епична поема за магичната и непреходна красота на морето, молитвеник на обсебените от него хора.
„Поезията на Средиземно море не принадлежи на никоя звезда, не се съобразява с догми, тя е поезия на плаването към самите нас, към свободата и безкрайността“, убеден е Борис Кастел, който е изследвал творчеството на Предраг Матвеевич и у когото тлее копнеж да публикува разговорите си с автора. Според него трябва да се разказва чрез светлината за Средиземно море - определяно в древните книги като Великото море, описано от египтяните като лилаво, наричано от римляните Марвос, от гърците – мраморно, от венецианците – Свещена вода, а по прашните страници в един антикварен магазин в Турция – Дивото чисто море. Наричали са го място, където бягаш от смъртта, което те държи жив, морето на нашата идентичност.

Според проф. Мифсуд съвременен спектакъл за средиземноморския човек трябва да потърси връзка между морето и континентите, отношението към новите джендър индентичности. „Но каквото и да правим с нашите проекти, не бива да им окачваме романтичен ореол, а да погледнем честно и към тъмната страна – какво е Средиземно море за емигрантите, които умират, докато бягат от Африка към Европа“, подсказа той.

За проф. Габор Бетег пътуването към бъдещия спектакъл се преплита с личната му история. „Моят живот се застъпва с живота на автора – живял съм Париж, учили сме в един университет. Роден съм в Унгария, живея във Великобритания и се питам къде ми е мястото. Цял живот изучавам културата на Средиземноморието, сам избрах да съм средиземноморец. И идеалното описание на това море е НАШЕ“.

Проектът „MedMen“ има задача да срещне институциите на участващите държави, да представи общ културен продукт, да покаже силата на съвместната работа, да сближи стилове и творчески търсения, да породи очаквания, да разшири зрителските аудитории.
Реализира се с подкрепата на Община Пловдив по програма „Фестивали и значими събития“.