Черна дупка

от Горан Стефановски

гостува Учебен театър при НАТФИЗ "Кр. Сарафов"

Описание

постановка Иван Добчев
сценография и костюми Ирена Дойчева
музика Асен Аврамов

IV курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Иван Добчев

Александър Тонев, Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Габриел Плачков,
Елена Дечева, Кристина Беломорска, Лора Недялкова, Марио Гълъбов,
Мария Бакалова, Мария Тепавичарова, Мартина Георгиева, Мартина Пенева,
Мила Гергова – Роберт, Михаил Рядков, Петър Петров, Поля Йорданова, Симона Здравкова

снимки  Мария Цветкова и Иван Христов
плакат Божидар Йорданов

 

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НА ЖИВЕЕНЕТО

Те се появяват някак ненадейно, тези наши изпадания от нормалния, човешкия ред, внезапно, като прозрение, като ОТКРОВЕНИЕ, /така навярно се е случило и с Йоан на остров Патмос /, изведнъж разбираме, че цялата „оная мъка, позната от теорията като видимото”, подлежи на изтриване. Тази маса, на която пием питието си, този креват, на който се любим, този град, в който живеем, вестниците, които четем, за да знаем какво става, яденето и пиенето – всичко ще бъде изтрито като с някаква ръка, ще потъне в Небитието, в черната дупка на живеенето. И от него няма да остане нищо. „Само мътна пушилка. Като лига, която остава след плужека.”

Пиесата на Горан Стефановски е писана през 1987, години преди да се случи сриването на Югославия. В някакъв смисъл това е пророчески текст за нещо, което предстои да се случи с човеците на една държава, която е намерила модела на една всеобща конфедеративност, нещо като модела на Европейския съюз. Опасенията на автора на „Черна дупка” са, че всяка една такава конвенция стои в пряка опозиция с конкретното, индивидуално усещане за живеенето и то неизбежно води до конфликт между сетивното, индивидуалното проявление на човешкото и нормите, догмите на общността.

Пиесата изследва последствията от един такъв опит да се „отлепи” от конвенциите на видимото и да се фиксира живеенето в невидимото, в ОТВЪДНОТО…

Всъщност, ние в изгнание ли сме или в послание?

Това, което живеем награда ли е или наказание?

Ние ли сме подхвърлени тук и сега или тук и сега са ни подхвърлени на нас?

Това са въпросите на нашия Силян и аз се надявам те да станат и ваши.

Проф. Иван Добчев

ПРЕМИЕРА 20 и 21 декември, 19.30 ч., Учебен драматичен театър, Сцена 47, СЕЗОН 17/18

www.natfiz.bg

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Първи състав

Силян – Александър Тонев
Светле – Мартина Пенева
Саня  – Мария Тепавичарова
Цвета – Елена Дечева
Бащата – Владимир Матеев
Максо – Михаил Рядков
Перо – Петър Петров
Ана – Мартина Георгиева
Магда – Мила Гергова – Роберт
Майката  – Кристина Беломорска

Втори състав

Силян – Марио Гълъбов
Светле – Поля Йорданова
Саня  – Мария Бакалова
Цвета – Симона Здравкова
Бащата – Габриел Плачков
Максо – Михаил Рядков
Перо – Божидар Йорданов
Ана – Лора Недялкова
Магда – Мила Гергова – Роберт
Майката  – Кристина Беломорска