Дебелянов и ангелите

от Александър Секулов. Използвани са текстове от "Слепия градинар" на Валери Стефанов

80 Минути

Участват

Постановъчен екип

режисьор Диана Добрева
сценография и костюми и костюми Мира Каланова
музика Петя Диманова
фотограф Георги Вачев
плакати Георги Вачев и Явор Димитров

Описание

„Благодаря на Сашо Секулов и Диана Добрева за това, че успяха да преведат „Слепия градинар“ на театрален език!
Да успееш в сложното е истинско предизвикателство.
Колективът на Пловдивския театър е като кибритена клечка, която пали огън в душите.
Душата на Дебелянов не си е тръгнала в 10.34 в онзи кървав и страшен ден.
Сред нас е.
Благодарение на вас.“- проф. Валери Стефанов

„Ангелски спектакъл, носещ на крилете си непоносимо много поезия, образност и грамади чувства (…) Но пред всичките думи по-високо стои онемяването на залата след края – няколкостотин души, които ще ти кажат, че просто им трябва малко време, за да могат да говорят отново.“ – Илия Димитров, mediacafe.bg

„Дебелянов и ангелите“ е повод за гордост на целия екип, защото това е висша форма на театралното изкуство, която не можем да видим всеки ден.“ – Стефка Георгиева, kapana.bg

„В едно свое антологично стихотворение поетът Иван Динков пише:
                                            След смъртта на Димчо Дебелянов 
                                            ангелите вече нямат хор.
Ангелите отново имат хор, солистът им – вечният Димчо Дебелянов, изпълни затрогващата си, безкомпромисна, изящна, обезсмъртяваща изповед на сцената на Драматичен театър в Пловдив.
Разтърсваща, дълбоко диалогична и лишена от суета, постановката „Дебелянов и ангелите“ засия на небосвода на шедьоврите на театралното изкуство.“ – Виктория Петрова, trafficnews.bg

„Дебелянов  и ангелите“ е представление, което разтърсва, вдъхновява, пречиства и дълго след това те оставя безмълвен.“- Петя Терзийска, dcnews.bg

„Тази вечер на сцената на Драматичен театър-Пловдив бе спрян влакът на българския театър, за да се качи в него отново Човекът.
Потресаващ спектакъл.
„Дебелянов и ангелите”!“ – Недялко Славов, писател

„Трябва да има такива спектакли, за да не се нарушава балансът на нашето духовно живеене. Да не забравяме, че театърът е и храм. (…) И зрителите оцениха и заслужиха преживяването. Пълно сливане. (…) Браво! Много пречистващо.“ – Пенка Калинкова, театровед и журналист

„Ангелите от пета рота. Висока стълба към Небето!!! Поезия за театър, хипнотично съновидение за живот, смърт и Любов. За човеците, войните и тези, които ни запращат в тях.За спасението, Съдбата и всичко, което населява невидимите светове. Високо, Александър Alexandar Sekulov, Диана Добрева и АРТИСТИТЕ на Драматичен театър-Пловдив – Пловдив ! Изключително събитие за театралния живот.“- Десислава Шишманова, директор на БНТ-Пловдив

„Знаете, че много говоря. Рядко оставам без думи… А сега… Толкова неща изприказвах и нищо не успях да кажа от това, което преживях… И ще опитам пак – „Дебелянов и ангелите“ е най-монументалната театрална творба, която съм имала щастието да преживея! „Дебелянов и ангелите“ е съвършена симбиоза между картина, музика, текст, смисъл и чувства. Лишено от амбиции, красиво и нежно, затрогващо и потресаващо, по детски искрено, трагично, жизнеотвърждаващо, лирично, дълбоко и топло, „Дебелянов и ангелите“ ме прегърна и ме люля, и ми пя… И още ме люлее и ми пее. Аз бях два часа в салона, а и още съм там където щастието е така голямо, че прилича на тъга или тъгата е така голяма, че някак чак заприличва на щастие… Какво изобщо повече да кажа? Благодаря, Диана, Петя, Мира! Благодаря момчета и момичета на, зад, над и около сцената! О, да! На Александър Секулов също благодаря! БЛАГОДАРЯ!!!“- Гергана Змийчарова, актриса

„Трябваха ни минути време, за да проговорим и ден, за да коментираме! Влязох в салона със свито сърце предвид чистата красота в дебеляновия стих и си тръгнах потресен от силната драматургия!“ – инж. Любозар Фратев

„Преди два дни гледах постановката на пловдивския театър „Дебелянов и ангелите“. Все още не ме напуска усещането, че и аз съм бил част от пета рота, че стрелях по гръцкия селянин, че Елена прелетя като ангел през сцената и умря в ръцете ми, участвах в атаките и търсих консерви във френските окопи….
Голям спектакъл, голямо, красиво и истинско усилие на всички актьори, на сценариста Александър Секулов, на режисьора, прекрасната Диана Добрева и сценографията на Мира Караланова.“ – Атанас Хранов, художник

„ТАЗИ ВЕЧЕР се върна вярата ми, че в българския театър има живот! След купища безсмислени постановки, жалки скечове, опити с претенции, които ме доведоха до състояние да нямам желание да пристъпя прага на театралната зала, най-после си тръгнах след спектакъл с пълно сърце и душа, с чувството, че вечерта ми е минала по най-смисления начин и че макар моите очаквания да са били наистина високи, предвид актьорския състав и имената, стоящи зад този огромен труд, съм получила дори много повече, отколкото съм очаквала. Огромно БЛАГОДАРЯ на тези изключително талантливи актьори, взели участие в премиерното представяне на „ДЕБЕЛЯНОВ И АНГЕЛИТЕ“! БЛАГОДАРЯ на Alexandar Sekulov, Диана Добрева, Мира Каланова, Петя Диманова – хората, сътворили този уникален спектакъл! Аз лично не спрях да плача. Толкова красиво, толкова смислено, толкова дълбоко! Половинчасовите аплодисменти бяха малко за това, което сте направили! Поклон!“ – Светла Герджикова, учител

„Дебелянов и ангелите“! Покъртително, разстройващо, разтърсващо и светло преживяване! Най- най- най- доброто представление в българския театър, казано в пълното съзнание, че театърът не е състезание! Но тази вечер исках да рева като животно за всичко! Диана Добрева, Мира Каланова, Петя Диманова, Александър Секулов, цялата ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ТРУПА на Драматичен театър Н. Масалитинов – Пловдив, с осветители,озвучители, службите, създадоха откровение по което вече преживявам носталгия, че няма как да ми се случи пак за първи път. Всяка моя дума опошлява това което преживях, но пък му се иска на човек да сподели блага вест.“ – Петринел Гочев, театрален режисьор

Нежност, нежност, нежност във всяка прошепната реплика. Сякаш истински ангел седи до теб в залата и нежно, нежно, нежно те гали, докато изживяваш пъстрия букет от емоции, които събужда в теб спектакълът.
……..
Много имаме да учим от миналото си – и за любовта, и за войната, за вярата и борбата, за верността и за поезията, за човещината и дълга, за скритите вопли на душата … „Дебелянов и ангелите“ ни отвежда (поне) „200 метра“ напред и нито крачка назад…
„- Лиляна Ташкова, зрител

Има хора и хора…има спектакли и спектакли…е, този…този ме плени още в първите си секунди! Някак си се потапяш изцяло в него…а чрез поезията…за нея не се говори! Поезията е чувство! Уникална постановка! През цялото време бях със сълзи на очите..и то от тези хубавите сълзи, които оставят малко тъга в теб и размисъл над нещата, но в същото време те карат да се чувстваш жив и пълен от случващото се…Аз бях от хората без думи..наистина нямах и все още нямам…чувствам го, а чувствата с думи не могат да се опишат.
Препоръчвам горещо на хората, които не са го гледали, да го направят час по-скоро. Ще преоткриете много неща! Аз лично ще се върна пак…“ – Мария-Йоана Янкова, зрител

„Спектакълът „Дебелянов и Ангелите“ е много въздействащ. Атмосферата е уникална, а поезията е намерила естественото си място сред думите и пространството. Рядко жена има такова възприемане за войната и нейните реалности и вярвам още по-трудно е в днешните времена да бъдат убедени млади хора как, защо и докъде войната е част от българското светоусещане и призма.
Диана Добрева, Сашо Секулов и всички останали са сътворили истинско вълшебство!“ – Ралица Димитрова, зрител

„Oт 6 години гледам театър почти всяка вечер. Изгледала съм целия репертоар на Драматичен театър – Пловдив многократно. Доста от пиесите на други театри също не са ми чужди, но постановка като „ДЕБЕЛЯНОВ И АНГЕЛИТЕ“ не ми се беше случвала. В театрална абстиненция съм. Искам да го гледам постоянно, самите ми сетива го изискват. Това не е постановка, а полет! Дори пушекът на сцената е жив и говори. Съвършенство и безупречна симбиоза между режисура, актьорска игра, сценография и музика!“– Михаела Делчева, разпоредител

“Дебелянов и ангелите” е моето представление на живота. Още съм там. И не искам да си тръгвам никога. Petia, Diana, Alexandar, Mira благодаря за всичко, което сте създали, то е чудо, празник на сетивата, вълнение и магия. Nencho, ти си неописуем. Трупата на Пловдив е пример във всеки възможен смисъл. А аз все едно вече съм го сънувала, вчера ми се случи и наистина. – Виттория Николова, зрител

„Дебелянов и ангелите“ – разтърсващ спектакъл на Пловдивския драматичен театър. Толкова нежен в цялата жестокост на постоянно присъстващата смърт, изящен и премерен до последната си реплика и движение, като погалване на арфа с перце, невероятна Diana Dobreva. Великолепен като текст, като подбор на стихове, писма, реплики – Alexandar Sekulov. Прекрасно решена сценография, без нищо излишно и съвсем на място във всичко. И актьорска игра, която разплаква, отдавна не ми се беше случвало. Благодарности и поздравления за целия екип! Приятели, не го пропускайте! Струва си да дойдете от София за този спектакъл, както бяха направили днес голяма част от публиката.“ – Елена Левашка, зрител

„Гледайте „Дебелянов и ангелите“! Отдавна не съм излизала от театъра така развълнувана и окрилена. Не съм критик, не обичам да правя анализи, но виждам смисъла на изкуството в това да те разтърси, разсмее, разплаче, ядоса, да те стисне за гърлото, да те накара да си задаваш въпроси, да забравиш битовизмите…. Благодарна съм на екипа за този прекрасен подарък, както и за това, че шестнайсет годишната ми дъщеря сега иска да прочете Дебелянов и да учи сценография. Браво!“ – Joana Levieva-Sawyer

В спектакъла „ДЕБЕЛЯНОВ И АНГЕЛИТЕ“ поезията не губи битката за живота.
Само тя възвръща любовта сред тъмната гора на войната.
Единствено на поета е позволено да броди из градината на сънищата, за да открие думи, с които светът става поносим и разбираем.

В началото на 1916 година млад мъж прави упорити опити да се запише доброволец в българската армия, воюваща на Южния фронт в Първата световна война.
Военният му чин е подпоручик, името – Димчо Дебелянов.
Известен на малък кръг литературни братя, без издадена книга.
Съдбата го прави командир на Пета рота от 22-ри тракийски полк.
С обикновените момчета от тази рота тръгва в атака на 2 октомври 1916 година в 10:34 часа предобед подпоручик Димчо Дебелянов.
За да започне животът му на безсмъртен български поет – никога оспорван, никога отричан, безусловно обичан, грижливо съхраняван, превърнал се в символна фигура в съзнанието на своя народ.

Спектакълът „ДЕБЕЛЯНОВ И АНГЕЛИТЕ“ е първи опит на българския професионален театър да се докосне до фигурата на възхитителния поет.

отзиви в медиите