Ботев срещу Каравелов

от Цветан Стоянов

Участват

Константин Еленков , Тодор Дърлянов

Постановъчен екип

режисьор Стайко Мурджев
сценично оформление Петър Митев

Описание

ЗА ФОРМАТА

„СЦЕНА ЗА ИДЕИ И СПОРОВЕ“  е серия от публични актьорски четения на авторски текстове, представящи различни гледни точки към проблеми, исторически събития, личности и идеи.

Новият театрален формат на Драматичен театър-Пловдив има за цел да събуди острия полемичен дух, необходим на съвременното общество, да възроди имената на забравени български и световни мислители, да освети спорни моменти от историческото ни битие, да ни накара смело да се взрем в идващото бъдеще.

Своеобразната театрална форма е насочена към зрителите, за които мисленето е път, сблъсъкът на идеи – авантюра, събудените въпроси – наслада за ума и интелекта.

Входът е свободен с предварително взети от билетна каса и „Галерия 28“ пропуски. Местата са силно ограничени. Четенията се провеждат на лятната сцена в двора на Драматичен театър-Пловдив.

 

ЗА „БОТЕВ С/У КАРАВЕЛОВ“

„Ботев с/у Каравелов“ представя измислен разговор в две части между поета-революционер Христо Ботев и писателя-просветител Любен Каравелов, написан от един от най-оригиналните български мислители Цветан Стоянов.

В първата част на разговора Каравелов отива при Ботев в нощта преди заминаването на четата и се опитва да го спре.

Втората част представлява края на този спор, минути преди фаталният куршум да бъде изстрелян към легендарния български поет.

Текстът представлява радикално преосмисляне на баналното четене на  родната история, на корените и характеристиките на народопсихологията ни, задава вечни български въпроси.

Дали пътят на просвещението ще изведе народа от изградения през хилядолетията манталитет или само неизбежният революционен взрив може да освободи народа от качествата, които му пречат?

Наистина ли българският народ е по-особен от другите народи или това е инерцията на масата, която съществува навсякъде и конфликтът с интелигента, който иска да й наложи своята идея дори насилствено, е неизбежен?

Ако искаш да принудиш хората да правят това, което не искат, трябва ли задължително да приложиш някакво насилие, дори и чрез саможертва?

Кое работи повече за съдбата на народа: истината или легендата?

 

Цветан Стоянов /1930-1971/ е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател.

Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, „Мъдростта на древните митове“ . От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“.

Писателят Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.В предговора си към неговите „Съчинения в два тома“ (1988) той пише: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.“