Майстори

от Рачо Стоянов

Гостува Народен театър "Иван Вазов"

Участват

Стоян Пепеланов , Зафир Раджаб , Иван Юруков , Гергана Змийчарова , Виктория Колева , Марин Янев , Ралица Ананиева , Александър Василев , Емил И. Марков , Васил Драганов , Ивайло Светлинов

Постановъчен екип

Сценична версия Петринел Гочев
Сценография и костюми Юлиана Войкова-Найман
Музика Стоян Руменин
Драматург Мирела Иванова
Художник на плаката Гергана Змийчарова

Описание

90 години, след като Николай Масалитинов я поставя, най-играната и популярна българска драма – „Майстори”, отново е на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Спектакълът по литературния шедьовър на Рачо Стоянов, представящ най-трагическия любовен триъгълник в националната ни драматургия, е в прочита на Петринел Гочев.
Това е четвъртият път, в който драматичната притча за разпарчетосаната от любов, завист, съперничество и примирение българска душа, е на първата ни сцена, в съвременния и впечатляващ с прозренията си вариант на Гочев и изключителния актьорски състав – Гергана Змийчарова в ролята на Милкана, Иван Юруков в ролята на Найден, Зафир Раджаб в ролята на Живко, Стоян Пепеланов, Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов и Емил И. Марков. В спектакъла, чиито драматург е поетесата и писател Мирела Иванова, участват и Александър Василев, Ралица Ананиева и Ивайло Светлинов.
В новите „Майстори” режисьорът Петринел Гочев и актьорският екип успяват да постигнат удивително сцепление между модерното светоусещане и разтерзаността на днешния човек и декоративния, красиво стилизиран език на драмата „Майстори”, написана преди повече от 90 години.
ЗА „МАЙСТОРИ” –  МНОГО ЛИЧНО

Петринел Гочев

Не зная дали очакванията или по-скоро инерциите изискват режисьорът да сподели свои мисли около правенето на един театрален спектакъл, около бъдещото представление. Винаги съм считал това за странно. Защо едно произведение да се нуждае от дообясняване и то предварително, в програмата, която може би четете сега? Аз някак си притежавам вътрешната убеденост, че произведението на изкуството само по себе си е слово, затова и има способността  да говори и да предизвиква мисли. Защо да изяснявам изясняващото се?!
Но тъй като инерциите са непреодолими, нека елегантно ги наречем традиции, и да продължим. Аз няма да споделя мисли за пиесата на Рачо Стоянов, няма да разсъждавам – наистина водих собствената си битка мислите, посланията, споровете ми да се въплътят в този спектакъл. Тази история за демоничната война на двама мъже и убийството, което извършват, е моята история! Познавах живота на мъжете – майстори отблизо, от момчешките си години.
Животът ми даде дни на буйство и  дни на покой,  животът ме хвърли и в огъня на ревността, и в спазмите на завистта, но и ми подари съкровените величествени моменти да видя как под ръката ми излиза образ, като изписан с божия дъх! „ Бог се е отрекъл от мен!” дори изрекох някога си. Това е! Ако ме попитат „Защо избра днес тази пиеса?”, отговарям на всички: „ТОВА Е МОЯТА ИСТОРИЯ!” Всеки един от нейните герои живя в мен с цялата си болка, страдание, низост и подлост, както и с непоносимото величие на любовта си. Аз съм Майстор!