Дисни трилър

oт Филип Ридли

90 Минути

Участват

Мариана Йотова , Стилиян Стоянов , Христо Пъдев , Дамян Тенев

Постановъчен екип

спектакъл на Стайко Мурджев
превод Любов Костова
сценография и костюми Петър Митев
музика Петър Дундаков
фотограф Георги Вачев
плакат Радослава Боор

Описание

Награда „Икар 2014“ за музика – Петър Дундаков
Номинация „Икар 2014“ за майсторско техническо осъществяване
Номинация за „Икар 2014“ за сценография – Петър Митев
Номинация за „Аскеер 2014“ за сценография – Петър Митев
Номинация за „Аскеер 2014“ за театрална музика – Петър Дундаков

„Дисни трилър” е настръхваща смес от черна комедия и хорър, каквато българският театър не е показвал.
Брат и сестра живеят зазидани в луксозните си страхове. Вярват, че са последните оцелели на земята. Искат спомените им да ги предпазят от ОНОВА , което е навън. Но ОНОВА има съвсем други планове за тях.
И докато те сънуват в шоколадовата си къщичка, ОНОВА навлича маската на клоун и бавно остри зъбите на вилата си.

ОТЗИВИ В МЕДИИТЕ

„Предупреждавам – този спектакъл на Пловдивския театър не е за хора със слаби нерви, за хора, които недолюбват хорър, трилър, не им е любопитен съспенсът…“
– Пенка Калинкова, в. „Култура“

“Дисни трилър” е провокация към онези, които обичат театъра изследване, събарящ прегради, отварящ забранени врати. (…) “Дисни трилър” е представление, в което всичко е пипнато до детайл и си струва да бъде гледано. Поне веднъж.“
– Мария Луцова, в. „Марица“

„Една от веригите, които едновременно бутат човечеството напред и го поставят на едно място, е тази на клишетата, а светът, в който живеем, е изграден от тях. Клишетата, примерите и обяснението на всичко винаги са карали човека да се чувства сигурен, да си създава една комфортна зона на отговори, в която нищо повече от предполагаемото и нормалното не се случва. Образът на клишетата съществува, за да превърне тази зона на комфорт в едно още по-сигурно убежище за търсещия уют човек. (…) Спектакълът „Дисни трилър“ ни изкарва от зоната на комфорта и се опитва да ни накара да напуснем света на обяснимото, като ни преведе в света на злото. На пръв поглед неговата основна линия на движение е по линията на кошмара, хаоса, разрушението, апокалипсиса на външния свят, който ни предлага само смърт, кръв, извращения и погнуса. (…) Всъщност в основата на тази история се крие голяма метафора именно за клишетата в света на човека. (…) Смисълът на детството се преобръща в своите приказни и идеалистични измерения, и на негово място идват зловещи картини от съзнанието на детето, в което най-силен катализатор се оказва страхът.“
– Катерина Георгиева, „Литературен вестник“