Новини

Кастинг за мъже и жени

22 май 2018, 16:32

Драматичен театър-Пловдив обявява кастинг за мъже и жени на възраст до 28 години, професионални актьори или студенти по актьорско майсторство. Спектакълът с режисьор Диана Добрева е основна част от проекта „Европейска Одисея 2019: Пътуващият човек“, финансиран от ОФ „Пловдив 2019“, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Кастингът ще се проведе на 18-ти и 19-ти юни в Голямата зала на театъра с начало 10 ч. Молим в срок до 15-ти юни да изпратите автобиография на [email protected] (снимки не са необходими!). Ще Ви върнем обаждане, за да потвърдим на коя от двете дати да се явите. Записването ще става по реда на получаване на кандидатурите. За кастинга е необходимо да подготвите текстовете по-долу.

Одобрените на кастинга кандидати ще бъдат допуснати за участие в актьорски уъркшоп без това да гарантира разпределението им в спектакъла. Уъркшопът ще се проведе в периода 20 юни – 3 юли 2018 г., като конкретните дати ще бъдат съобщени допълнително. Кандидатите трябва да бъдат свободни и в периода от средата на ноември 2018 г. до средата на февруари 2019 г. за последващите уъркшоп и репетиции.

Текстове за кастинг

Мъжете и жените подготвят „Итака“ и „Първа песен“.

Само жените подготвят „Пенелопа“.

Само мъжете подготвят „Море на живите“.

 

Итака

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се –
такива  в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се – пътят  ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш –
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

 

Първа песен

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който
странствува дълго, откакто порути свещената Троя,
и опозна градовете, ума на безбройните хора,
толкова мъки в душата си той по морето понесе,
своя живот да запази, другарите вкъщи да върне.
Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.
Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство —
ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов
те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.
Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса!
Всичките други, които избягаха сигурна гибел,
бяха си по домовете, далече от бран и талази.
Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,
светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом
там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане.
Но кръговратът годишен доведе година, в която
бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне
(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши
страшните свади!). За него изпитаха жал боговете —
всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът
с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.
Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци далечни
(те на самия предел на света са, на две разделени —
слънцето гдето захожда, живеят и гдето изгрява).
Там получаваше той в хекатомби овни и волове
и се любуваше седнал на пира. По същото време
всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.
Първи започна бащата на хората и боговете,
след като в себе си той си припомни за славен Егиста
(него съсече Орест, знаменитият син на Атрида).
В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:
„Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!
Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство
мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

 

Пенелопа

Слушай сега, чужденецо, и този мой сън разтълкувай
Двадесет гъски кълват у дома ми зърна от пшеница,
А пък аз им се радвам.От планината внезапно долита орел,
Всички по шиите клъвва, натръшва. Една върху друга
В двора те лягат, орела излита в ефира божествен.
Аз пък горчиво ридая и стена, макар че сънувам.
Около мен се събират робините верни,
Заедно с мен скърбят заради умъртвените гъски.
Той долетява отново, кацва над къщната стряха
И за утеха с гласа на човек отчетливо казва:
„Дъще, дерзай, не унивай! Не сън, а истина виждаш,
И тя ще се сбъдне. Гъските значат женихи, а орелът съм аз.
Сега съм съпругът ти. Върнах се вече, готвя за всички женихи
Ужасната гибел”

 

Море на живите

Море на живите, дошло е време да се върнем към галерата, ръцете ни да враснат във греблата,
гръбнаци да превием, да напрегнем мишци,  да смръщим бронзови чела и да запънем ходила –
в труда да търсим радост, щом друга радост не е постижима, щом друга радост не е отредена,
море на живите, какво от туй, че китките кървят и ходила, чела и бицепси,  та чак очите
са кървави, ако водата гладка разсичаме като сияйна мисъл, която води в път,
море на живите, на вечните гребци от трюмове и пейки, певци и роби, пазители на ритъма
с огромни тъпани, моряци с насмолени длани, войници с копия и пълководци,
море на живите, следете ритъма, не изоставайте, не изоставяйте, макар да е тъй явен краят,
но още удар със веслата, но още дъх, но още дух, но още ритъм, макар да е съмнително,
че има смисъл, но само ритъм, удар със весло, вълна, море на живите, което се обръща –
огромно – върху нас – с останки от предишни светове, с мълчание непоносимо, но с тъй
необяснима прелъстителност, море на живите, вълна подир вълна, дордето станем
мида, водорасло, пясък, люспа, пяна, море на живите дордето се превърнем.

 

 

 

 

 

This post was written by Деница Димитрова